Общото помещение

Момчето се обърна и видя Анна,която беше отворила очи.
- Отново ще дойде нали?-попита тя

-Какво каза?
Попита Волдемор доста учудено.

-Ще се върне нали?-попита отново тя малко по високо

Волдемор изглеждаше радостен и каза:
-Незнам ще видим...

- Ще видим?-попита тя - И просто ще чакаме да те убие?

-И това е варянт.Но защо не?
Волдемор я погледна а тя наведе главата си и каза...

- Просто не искам да умираш...-каза тя сякаш говореше на себе си,но въпреки това беше достатъчно силно момчето да я чуе.

Лейси чу безмисления им разговор и си помисли"Как може той е такъв глупак".Тя се разсъни и се оптегна.Анна и Волди я погледнаха:

-Вие трябва да спрете..Волдемор как може да си такъв?!И това било вариянт!Не е..по добре се разберете сега..

Анна я погледна малко изненадано,след което и се усмихна.
- Да се разберем за кое?-попита тя

Волдемор извади пръчката си , но по едно време се спря и каза:
-Моляте да не ме обиждаш!!!
-Ама как?
Попита Лейси.
-Аз чета мисли.
Добави Волдемор.
-Та да се разбираме за какво?Анна?
Момчето се обърна към едното момиче , а след това и към другото.

- Не гледай мен.Попитах същото и моля те прибери пръчката.-каза Анна като му хвърли бърз поглед.
Сякаш се застраховаше да не прочете и нейните мисли.Знаеше,че това че не го поглежда няма да му попречи,но въпреки това не отделяше поглед от Лейси.

-Споко де не съм чак такъв терорист.
Каза Волдемор и прибра пръчката си.

- И все пак нямакой ще ми каже ли за какво трябва да говорим?!-попита тя отново

-Ами предполагам за това че аз те харесвам.
Каза Волдемор като леко се изчерви.

- Или по точно за това,че и двамата се харесваме!?-каза тя като го погледна и му се усмихна

-Бинго!И двамата се харесвате но го показвате по странен начин-каза тя-лесно е само си кажете че се обичате-каза тя и ги остави на саме..

-ХАХА като малки деца сме.
Каза Волдемор и се засмя...

- Че да не би да сме много големи?-попита Анна като също се засмя
После погледна през прозореца.Луната отново бе кърваво червена.
-Докога ще бъде такава?-попитя та момчето

-Ами докато убиеца на самодивата не целуне момиче.
Каза Воллдемор като се усмихна.

Анна също се усмихна.
- Хмм...ами ако искам да остане още няколко дни такава?-попита тя като се обърна към него

Волдемор изглеждаше леко разочарован.
-Само това ли беше?Луната не ще промени цвета си от това.
Каза момчето като се усмихваше леко.

Момичето продължаваше да се усмихна.
- Ами ако случайно я промени?-попита тя като се приближи още повече към него

-Ами незнам да пробваме ли?
Попита момчето като също се приближи.

Двамата вече бяха достатъчно близо един до друг и момичето залепи усните си за неговите.

Този момент бе чакан от толкова дълго, че на Волдемор му се стори цяла вечност.Но ето че то се случи.Момчето беше много развълнувано.Двамата се разделиха а Анна каза:
-Хеи луната все още е червена.
-Знам просто блъфирах каза Волдемор...