Забранената гора

Здравейте и от мен! - чу се глас между дърветата и от там се показа усмихната Луна. Мантията и излъчваше бледи отблясъци на лунната светлина, а косата и изглеждаше някак призрачно сива. Чу се звук от бързо отдалечаващи се копита - Извинете ме за закъснението, но трябваше да кажа здравей на една приятелка. Беше притеснена от присъствието ви в тази гора Сивиръс, но аз я успокоих, че вие сте приятел! Нали така професоре!? Мила ми Дангар, елате да ви покажа какво открих преди малко, докато ви чаках. Въпреки необичайния час, който нашият преподавател по отвари е избрал за разходка в гората, може да се каже, че все пак имаше защо да излезем по това време.

- Вижте какво намерих - Луна не може да сдържи вълнението си - не знаех, че в гората има Синя тойна - Луна се наведе и с интерес започна да разглежда растението - Мислех че вече съвсем е изчезнала.

( бележка от автора Синя тойна или Trachomitum venetum е многогодишно тревисто растение. Височината на цъфтящите растения е от 40 до 60 см. Стъблото изправено. Венчето розово или синьо. Цъфти юни-август. Застрашен от изчезване вид поради унищожаването на местообитанията му )

Дангар не усещаше притеснението на Снейп. Разбира се имаше си едно наум, но се надяваше, че тази вечер няма да й се наложи да доказва уменията си...

- Ама защо се омълчахте така - Луна беше клюкнала пред цветето и го милваше, когато усети, че никой от придужителите и не е обелил и дума, от както навлязоха в гората. Тя повдигна глава и видя, Снейп да прибира в джоба си, стариннен часовник, Дангар пък упорито гледаше облаците. "Какво става?!" - помисли си тя и също погледна към небето. Тъй като все пак беше учителка по астрономия и с приятели еднорози и кентаври, тя без помощта на часовник можеше да се ориентира, колко е часа в момента. Изведнъж и просветна, каква е работата и тя започна да се смее истерично и с цяло гърло. Подплашени от необичайния звук, от дърветата излетяха няколко птици. - Ама какво става колеги, да не би да ви хвана страх! И какво сега чакаме 12-тия час ли. Да не би да мислите, че ще се превърна в Пелеляшка, или може би във върколак - Тя тръгна към Снейп - Бау! - Изкрещя му в лицето и тъй като вече не и беше весело нервно просъска - Вижте какво драги, никой не ви е карал да идвате с нас насила, не виждам какъв ви е проблема въобще, престанете да ме следите и гледате така изпитателно, че ще ми писне и тогава вече не отговарям за себе си. Имате късмет, че прекалено уважавам Дъмбълдор и не искам да му създавам неприятности, а и Ремус ми каза, че не си заслужава да се разправям със същество като вас. Елате Дангар, извинете за избухването ми - тя замахна с пръчката си по посока на цветето и около него се образува сребрист купол. който да го предпазва - Мисля че дойдохме в гората, за да свършим малко полезна работа, а не да ....! - Тя тръгна по пътечката още по-навътре в гората.

- Извинете професоре, но ако вие незнаете като преподавател по отвари за какво е синята тойна, просто явно сте станали преподавател само по волята на Дъмбълдор!

( Ха ха това за социопата беше добро иначе с брат като Ремус е логично при странно реагиране на хората да мисля, че взимат и мен за върколаг. А Трелони не е мой тип. Виж Луна Лъвгуд да )

Дагнар се сепна. Какво беше това? Някаква лоша шега? “Надявай се” помисли си тя. Бързо извади пръчката си и тревожно се заоглежда наоколо...
- Какво по-точно има в тази гора?

Луна също веднага извади своята пръчка.
- Лумос! - извика тя и върха на пръчката започна да свети с бледа светлина - Е професоре, търсихте си върколак, е намерихте си. И сега какво ще правим?!

( айде щом искаш битка и ти е омръзнало от мойте цветя давай, оставям те ти да водиш )

/Хах!Идеално, душко. Ей ся ще вляза във филма "Underworld" .Ама не си права- не ми е омръзнало от цветята ти. Може сред тях да се окаже че има месоядни растения и да ги "пребием".Абе, нещо съм на вълна РПГ- битки тез дни. /

- Ама... значи ли това... че ти...не си... върколак?- Снейп зацепи, че вероятно теорията за опасният социопат отпада и остава само тази за "напълно откачената му колежка".
- Слушайте сега...- той се обърна към Луна-ти, изгаси тази светлина, че само привличайш внимание.Върколаците не са вампири и светлината не им пречи.
Той бръкна в джоба на мантията си и извади едно шише.
- Това е сребърен разтвор.Трябва да се погрижим да попадне в кръвта на върколака, за което се изисква да му нанесем дълбока рана. Чували ли сте за проклятието "Сектусемпра"?

/можем да го изиграем като РПГ стратегия на ходове- редуваме се по постове и нанасяме определени удари и заклинания и оставяме отворена "вратичка" на следващия да продължи. После ще вдигнем левъл

- Сектусемпра? Имам чуството, че съм го чувала някъде... Но, какво е това заклинание, Снейп? Нещо кърваво? И дали ще ни помогне?
Дангар бързо се зарови в паметта си. Със сигурност беше чела някъде нещо полезно...

- Това е кървава магия- съгласи се Снейп- правилно си се досетила. Прави секциум на врага и ко не бъде спасен на време, ще умре от загуба на кръв. Разбира се, раните не са смъртоносни при върколаците, но са достатъчни за нас, колкото сребърния разтвор да попадне в тях.А той вече Е смъртоносен...


Луна, с нас ли си,бре, душа?

- Незнам дали ще имаме време за разтвори Снейп - Луна гледаше право напред, където зад дърветата ясно светеха две очи

( Тук съм, тук съм, къде без мен само че трябваше да пътувам тези дни и за това се забавих. Мани ами и урок имам да предавам )

Дангар ахна. Върколакът надминаваше всичките й страхове. Тя пристъпи една крачка назад и се долепи до дървото зад нея. В този момент чудовището скочи...

- Сектусемпра - извика Луна насочвайки пръчката си към върколака. Той се сви за момент, неочакващ нападението.

- Е случва се. Повярвай ми знам какво е брат ти да е върколаг и хората да те гледат ... хъм .... странно като разберат. - Луна се опита да се усмихне, но изведнъж Снейп видя как тя вдига пръчката си и я насочва срещу него. - Вцепени се! - извика тя. Мислейки, че проклятието е насочено към него, той също се опита, да насочи пръчката си, но в следващият момент видя, че проклятието го отминава, чу подобие на писък зад себе си. Явно целта беше уцелена!