Уроци по Астрономия

Здравейте ученици! Радвам се че сте в моя час. Ще видите колко весело и забавно ще си изкарваме по-време на часовете. Гарантирам ви, че който внимава в час и си пише редовно домашните, няма да има проблем на изпита в края на годината. Само да припомня, че който не си е взел нужните му книги за предмета ще трябва да си ги набави за другият час непременно.
А сега ще започнем естествено с едно леко въведение, а именно що е това Астрономия.


Урок №1

Астрономията като наука

В древността астрономията се е ограничавала с наблюденията и предсказването на движенията на видимите с просто око тела. Аристотел смята, че Земята е центъра на Вселената и че всички небесни тела се въртят около Земята по кръгови траектории.
Според древни индийски текстове, индийските астрономи са познавали 27 съзвездия, свързани с движението на Слънцето и допълнителни 12 зодиакални поделения на небето. В Древна Гърция астрономията се развива, като бива въведена системата за определяне на видимата величина на даден небесен обект.
През 500 пр. н. е. индийският астроном Ариабхата построява математичен модел на въртящата се около оста си Земя и разглежда движенията на планетите около Слънцето. Това е може би най-ранния известен хелиоцентричен модел.
Класическата астрономия е един от основни седемте предмета, изучавани в средновековните университети.
В Европа по времето на Ренесанса Николай Коперник предлага хелиоцентричния модел на Слънчевата система. Трудът му бива доразвит от Галилео Галилей и Йохан Кеплер. Галилео пръв използва оптичен телескоп за наблюдение на небесни обекти. Кеплер първи описва точните закони на движение на небесните тела в Слънчевата система по елиптични орбити около Слънцето. Исак Нютон пък формулира теорията на всемирното привличане, извеждайки теоретично законите на Кеплер, и полага основните на небесната механика. Нютон също построява първият действаш рефлекторен телескоп.
Впоследствие е открито, че звездите представляват далечни тела извън Слънчевата система. С навлизането на спектроскопията бива установено, че те представляват далечни звезди, като цяло сходни със Слънцето, но с разнообразна температура, маса и размери. Едва през 20 век е открито, че Млечният път е обособен като отделна група от звезди, както и, че са налични множество други звездни образувания (галактики). Открито е и, че Вселената се разширява, като всички галактики се отдалечават една от друга, подобно на точките на повърхността на балон който бива надуван, само че в триизмерното пространство на Вселената.
Съвременната астрономия открива множество екзотични обекти като квазари, пулсари, блазари и радиогалактики. На базата на множество наблюдения са изградени физически теории, обясняващи някои от тези явления, като например теорията на черните дупки и неутронните звезди. Физическата космология постига значителен напредък през 20 век с теории като тези на Големият взрив, космическата фонова радиация, законът на Хъбъл и нуклеосинтезът на Големият взрив.


Не се стряскайте от много информация в днешния урок. Всичко това което ви казах днес ще бъде обяснено подробно в часовете през годината. А от вас за другият път очаквам да ми предадете есе на тема:

Защо е нужна астрономията!?

Есето да е дълго между 100 и 200 см. За отличните работи ще има поощрения Ами това е всичко за днес ученици. Следете таблото, където ще оставя съобщения за следващите дати на часовете!
Приятна вечер!

Мелиса седеше и си записваше всичко.

Урок 2

Днес ще говорим за слънчевата система






Слънчевата система се е родила от междузвезден облак от прах и газ. Неговите размери били доста големи - вероятно около 1 ly. Когато под въздействието на собствената си гравитация облакът започнал да се свива, той се завъртял като цяло в определена посока. Колкото повече се свивал облакът, толкова по-бързо се е въртял. Това въртене е предотвратило свиването на облака по неговия екватор. В резултат свиващият се облак се превърнал в тънък и плътен въртящ се диск. Този диск постепенно се разпаднал на концентрични пръстени, от които в последствие са се образували планетите. Слънцето се е образувало от свиването и уплътняването на централната част на облака. Планетите обикалят около Слънцето, в посоката, в която са се въртели частиците на облака, а равнината на техните орбити приблизително съвпада с равнината на диска.
Слънчевата система се състои от Слънцето и всички обекти на орбита около него, включително астероиди, комети, планети, спътници, междупланетарен прах и газ. Терминът също може да се използва за група от небесни тела обикалящи друга различна от Слънцето звезда.Размерите на Слънчевата система обикновено се измерват в съотносимост към средното разстояние Земя-Слънце, определено като една астрономическа единица

А сега домашното

Можете ли да ми кажете колко планети има в слънчевата система? За това ще говорим другият път и ще се радвам да видя кой от вас се е интересувал от астрономия наскоро

Е приятна вечер от мен ученици! Имате една седмица да се впишате за присъствие и да предадете домашните си работи. Повтарям че домашни работи на неприсъствали ученици вече не приемам!

Здравейте! - Луна влезе в стаята и бързо премина покрай седящите върху възглавниците си ученици. - Радвам се да ви видя, въпреки късния час Но все пак нали сме в час по Астронмия. Урокът ни ще бъде свързан с домашното, което ви дадох миналата седмица. Тези от вас, които бяха така добри да предадът домашното си - Луна изпитателно огледа смълчалите се ученици - показаха завидни познания по предмета ми, което искренно ме зарадва. Всички правилно бяха отговорили, че планетите в слънчевата система са 8.
И така днешният ни урок ще е за

Урок 3

Планетите в Слънчевата система

Те наистина са 8. Но това е от съвсем скоро. Плутон до преди 2006 г. се смяташе също за планета. През 2006 г. обаче беше класифициран като обект от пояса на Кайпер вместо като планета.
И така планетите в Слънчевата система са 8. Но обектите са 11. А те са:

Меркурий

Венера

Земя

Марс

Церера

Юпитер

Сатурн

Уран

Нептун

Плутон

Ерида

Сега ще кажете, тази пък какви ни ги говори - уж 8 пък изписа 11 имена. Да така е! Планетите Церера, Плутон и Ерида обаче са планети джуджета. За да бъда по ясна - тя размаха плъчката си и пред смаяните погледи на учениците си се завъртя образа на една малка планета. - Това е Церера

Церера - тя се намира между Марс и Юпитер, както виждате, и е най-голямият обект в астероидния пояс между двете планети. Приведствана като нова планета при откриването и през 1801г. сферата от скали и лед е понижена в ранг, когато са открити други астероиди.

Плутон - Луна отново размаха плъчката си - той може да е загубил статуса си на девета планета, но винаги ще остане първият индентифициран обект в Пояса на Кайпер.

И не на последно място Ерида - ново движение с пръчката и ново небесно кълбо заплува пред учениците - тя е най-голямото небесно тяло в Пояса на Кайлер. Откриването и през 2005 г. накара астрономите за първи път да формулират определение за планета и доведе до ожесточени дебати по този въпрос. По-ярка и малко по-голяма от Плутон, Ерида е вече признатият 11 обект в Слънчевата система

Луна погледна учудените лица пред себе си - Е виждам, че съм ви заинтригувала, за това стига за днес. От другият час ще почнем поотделно да говорим за планетите в слънчевата система. И още нещо домашното ви ще е пожелание, но ще носи по 30т за дома ви. Ще се радвам, който може да намери още информация за тези 2 нови планети, за които говорихме днес.

Това е за тази вечер. Хайде сега бързо по леглата! - Луна се усмихна и започна да подрежда книгите по бюрото си

Сиси внимателно си записваше всичко

Урок 4

- Здравейте! - професор Луна се усмихна на събралите се ученици.
- Надявам се да сте си починали през ваканцията. За днес съм ви приготвила един много забавен и лек урок.

Тя замахна с пръчката си и пред погледите на децата се появи



- Някой знае ли какво е това? - попита учителката

Слънцето-каза Сиси

- Точно така. Слънцето е - потвърди учителката - То е най-големия обект в Слънчевата система - неговата маса е 99.8% от общата маса на цялата система. Нашата звезда присъства в много митологии: гърците го наричали Хелиос, а римляните Сол. Слънцето е съставено от 75% водород и 25% хелий. Всички други елементи общо са максимум до 0.1%. С времето обаче това бавно се променя, тъй като водорода се превръща в хелий в ядрото му. Повърхността на Слънцето, наречена фотосфера, има температура от порядъка на 5800 К. Слънчевите петна са "студени" райони - само 3800 К. Слънчевите петна могат да достигнат 50 000 km в диаметър и са причинени от сложни и все още не дотам разбрани промени в магнитното поле на звездата. Малък район, наречен хромосфера, се намира над фотосферата. Над хромосферата на разстояние десетки слънчеви радиуси се простира силно разредената слънчева корона,която се вижда само по време на затъмнения. Далеч от Слънцето короната постепенно се разтваря в междупланетната газова среда.

Луна замахна с пръчката си и пред учениците се появи нова картина



Ето така изглежда короната на Слънцето. харесва ли ви?

Каква красота-въдъъхна Сиси

- Не, слънцето си има тази корона винаги, но ние можем да я видим само при слънчево затъмнение, защото иначе светлината на слънцето пречи да се открои. - поясни професорката - Много ти благодаря за въпроса - 10 т за Слидерин, за това че си толкова наблюдателна и заинтересована в часа ми