Сребърните водопади

Както всичко в двора такаи и водопадите вече се бяха разтопили и
тяхната вода лудо падаше и се разпръскваше, като леко намокряше миновачите. На полянката до водопада бяха поникнали красиви сини цветчета. Всичко това беше невероятно красиво.

Лина вървеше на някъде и не разбра как е стигнала до тук.Изведнъж се огледа на около,беше толкова красиво.
-Как може природата да е толкова красива и спокойна,когато в мен бушува буря?-каза на глас Лина......

Слидерин Брой мнения : 382 Registration date : 07.02.2007

- Моля- попита я едно момче което седеше на няколко метра до нея.
-На мене ли говорихте?

Лина се стъписа.Боже дори не бе видяла,че има някой.Засрамена тя каза:
-Н..н..е,не говоря на вас.

Алекса мина барзо край тях и им кимна за поздрав.Седна до едно голямо дърво близо да тях с голяма и буйна корона.Алекса отвори чантата си и измъкна от там една голяма книга по черни изкуства.Отвори я на конкретна страница и започна да чете.

Лина видя Алекса и реши,че единствения начин да се измъкне от неудобството е като отиде при нея.
-Здрасти.Какво четеш?-попита тя момичето.

Алекса вдига глава и видя ,4е Лина се е надвесила над нея и даже и говори.Тя се на4умери и свали книгата.Реши да се направи на интересна и каза студено:
-Ако ти кажа ще трябва да те убия.-Алекса едва се старпя да не се разхили и затова продалжи да гледа Лина в о4ите с каменно лице.

-Тоезт?Бъди по ясна!-каза стиснала устни Лина.

-Не бях ли?4исто и просто ако ти кажа ,ще трябва да те убия!!!-Алекса ве4е не можа да се здаржи и по4на да се смее силно. Хвана се за корема и не можеше да спре да се смее.

Пелонеста се разождаше из парка на училището, когато дочу някакъв говор. Тъй като беше в настроение за срещи, тя бързо закрачи по посока на гласовете. След малко се озова пред Лина и Алекса, които явно не водеха приятески разговор. Момичето реши да се направи, че не нищо не вижда:
- Здравейте! Шегички ли си разправяте?

-Да!Разказваме си вицове.Голям купон пада.-Каза Алекса като все още се смееше истерично.След близо минута мъл4ание Алекс вече почна да се успокоява и най-накрая си пое дъх ,като се облегна на дървото и се загледа в гъстата му корона.

-Алекса разкажи вица й на Найт,може да й хареса.

-Като си толкова ентусиазирана кажи и го сама!!!-Каза троснато Алекса и отново вдигна книгата и запо4на да 4ете.-Нищо ли4но Пелонеста.-Доварши моми4ето.

Пелонеста усети, че става интересно и вътрешно се засмя... Тя се тръшна на тревата и се загледа в двете момичета, мачкайки късче хартия в ръцете си:
- Да, ще ми е приятно да го чуя! От доста време насам не съм имала възможност да се посмея...

-Слушаме те Алекса!-каза с приканящ глас Лина.

-Това ли беше наи-умното което можа да измислиш?-Каза с ироничен тон момичето.-Казах ти.Оправяй се сама.Освен това Пелонеста не е толкова тъпа ,че да не се сети ,че никакви вицове не сме си разказвали. Не се мъчи да се чудиш какво да кажеш.Само ти гледаме сеира.-Алекса го каза така ледено ,че сякаш си тарсеше поредната караница и виковете ,които наи-вероятно щяха да последват.

-Ей момиченце не ми говори с този тон-каза спокойно Лина-Избивай си комплексите някъде другаде.

-На мен ли ми говориш,че съм с комплекси?-Алекса се разгневи ,че Лина си позволява да й говори така и се надигна от земята .-Защо не си видиш тебе , а? Пълна си с такива , а иначе пренасяш тапката на опонента. Погледни се първо ти и прецени що за стока си. Осъзнаи се в кои век живеем и тогава няма да говориш с тоя благ гласец. -Алекса осъзна ,че започва да говори за житеиски проблеми и за да избегне темата добави просъскавики-И не се заяждай с мен защото ще ти се отрази на психическото и най-вече на физическото здраве!!!

-Заплашваш ли ме?-попита тя.

-Доста смел въпрос на който с удоволствие бих отговорила с да ,но истината е ,че го казвам по-скоро като съвет,но ти го приемай както искаш.Помисли дали си тарсиш белята.-Довърши момичето.

--Имаш много голямо самочуствие за себе си,а това не е никак добре.

-Хаха.А теб какво те интересува.Това си е мои проблем и ваобще не смятам ,4е е лошо.Знам какво мога да направя и не се притеснявам да го покажа.За жалост ти маи не знаеш какво можеш за това и нямаш само4уствие.Познах ли?-Алекса осети ,4е нещата ве4е се поуспокоиха и затова се облегна сас скрастени раце на дарвото зад нея.-Всащност не ме интересува.Ти не би го Проумяла.

Слидерин Брой мнения : 381 Registration date : 07.02.2007

Линдзи мина покрай поляната. Тя не обърна внимание на двете момичета с вирнат нос, носеше две големи стъклени, красиви шишета, изглеждаха доста тежки.
-Хей, ела да ми помогнеш- каза тя задъхано и махна на Слидеринката.

i_kiss написа:: -Хаха.А теб какво те интересува.Това си е мои проблем и ваобще не смятам ,4е е лошо.Знам какво мога да направя и не се притеснявам да го покажа.За жалост ти маи не знаеш какво можеш за това и нямаш само4уствие.Познах ли?-Алекса осети ,4е нещата ве4е се поуспокоиха и затова се облегна сас скрастени раце на дарвото зад нея.-Всащност не ме интересува.Ти не би го Проумяла.

Лина се почуства много зле и се обърна с гръб към нея.
-Единственото нещо,което не мога да проумея е защо постоянно се заяждаш с мен.
След тези думи момичето тръгна на някъде,но.....

Без да иска Наит я бутна при ставането си.
- Ох, извинявай! Нали не се удари? - момичето помогна на Лина да се изправи - Извинявай отново... Е, беше ми приятно да си поговорим... - Пелонеста се ухили - Чао!!!
Наит се запъти бързо към Линдзи
- Какво става?