Сребърните водопади

-Алекса ,на мен повече шампионе.Хахаха-Засмя се момичето,като се върна за камата на Волдемор.Отскубна я от земята и я загледа.Беше средна на дължина с мраморна дръжка и тънко здраво устрие.По дръжката имаше някакви китаиски ероглифи ,които бяха изписани със сребърно.
-Перфектното оръжие.Наистина съм впечатлена.От къде я имаш?

-Ами подарък ми е от Луциус Малфой защо?
Попита Волдемор като разглеждаше с интерес момичето.

Алекса продължаваше да гледа острието и все още не му я връщаше.
-Трябва да я пазиш.Не съм особено сигурна ,но маи в една книга имаше снимка на същото такова острие и на тези иероглифи.Пишеше ,че такова острие е намерено в разкопки от мъгъл краи някаква си долина.После разбира се е изчезнало от някакъв музеи.Може да греша ,но наистина е интересно.
Алекса вдигна поглед и му подаде камата.
-Някакви други съкровища да имаш от скъпия Луциус?-попита момичето като се ухили и се облегна на едно близко дърво ,като крастоса ръце.

-Ами от Луциус не , само от баща ми един дракон.
Момичето го погледна стъписано.
-Какво Дракон?
-Ами да.
Момчето беше много спокойно.

-Уау!Тук вече ме хвърли в тъча.Какъв вид е дракона?Колко е голям?-Поинтересува се Алекса като не скриваше възхищението си.

-Ами дракона е смеска между червен и черен.На 250 години е.В разцвета на силите си.
-Каза Волдемор като се усмихна...

-Някои път трябва да ме запознеш.Ще ми бъде интересно. Сега,обаче имам неотложна работа и е време да тръгвам.-Каза тя като се обърна с гръб към Волдемор и започна да се отдалечава отново към тъмнината на дърветата.Преди да се скрие обаче тя се обърна и подвикна:
-Преди да влезеш в замъка изчисти тази кръв от мантията ти ,че ще задават въпроси.-каза тя като се осмихна леко и се скри в сенките на дърветата.